Приказки за пораснали деца
• Анотация •Предговор •Съдържание •
- Скъпи приятели, написах тази приказка един ден преди да ми предложат участие в приключението „Денсинг старс”. Реших да я публикувам тук, преди цялата четвърта книга да е готова, като поредно доказателство, че когато искаме нещо с цялата си душа и сме изпълнени с любов и благодарност, Вселената ни чува…ПРИКАЗКА ЗА ЕДИН ВЕЧЕН ТАНЦ
Те танцуваха зашеметени. Носеха се из въздуха. Косата й премрежваше очите й, но сигурните му ръце я държаха здраво. Танцуваха, танцуваха… Нищо не съществуваше – нито миналите им сълзи, нито бъдещите им бръчки. Те танцуваха… Летяха над реки, планини. Стъпваха по листата на дърветата, по покривите, по антените, по облаците. Всяка стъпка от психеделичната хореография на танца им беше на десетки метри от предишната. Носеха се из въздуха, из омаята на чувството, из едно измерение, в което всичко беше направено от любов. От любов бяха облаците, къщите, дърветата. Камъните бяха от любов. В океана се плискаше любов, клоните на дърветата се огъваха, защото духаше любов, корените им бяха посадени в любов. Слънцето осветяваше и топлеше с любов. В това измерение нямаше гравитация, нямаше тежест, само лекота. Горе и долу бяха едно и също. Телата им бяха голи и светеха… Те танцуваха зашеметени. Носеха се из въздуха. Косата й премрежваше очите й, но сигурните му ръце я държаха здраво. Танцуваха, танцуваха… Нищо не съществуваше – нито миналите им сълзи, нито бъдещите им бръчки. Те танцуваха… Летяха над реки, планини. Стъпваха по листата на дърветата, по покривите, по антените, по облаците…
Първи финал, написан от десетгодишната Мария:
Мамо, това филмче свърши. Пусни ми друго, в което принцесата да прилича на мен!
Втори финал, написан от двайсетгодишната Мария:
Колко е хубав животът на големите жени! Всичко било един вечен танц! Как е възможно някои да мислят различно?
Трети финал, написан от трийсетгодишната Мария:
Жалко, че трябва да изпусна финала на филма, защото детето ми плаче в другата стая!
Четвърти финал, написан от четирийсетгодишната Мария:
Толкова бяха красиви дъщеря ми и нейният любим като танцуваха на бала! Радвам се, че чрез нея мога отново да преживея това, което сега ми липсва!
Пети финал, написан от петдесетгодишната Мария:
Ех, животът не бил само танц! Имало и падане. Вече не съм толкова красива като тази героиня, но пък дъщеря ми…
Шести финал, написан от шейсетгодишната Мария:
Наистина ли и аз можех да танцувам така някога? Като че ли беше вчера, а като се погледна в огледалото, виждам съвсем друга жена…
Седми финал, написан от седемдесетгодишната Мария:
Има ли наистина такова измерение, в което всичко е направено от любов?
Осми финал, написан от осемдесетгодишната Мария:
Как може само очите ми да са същите? Неговите здрави ръце вече ги няма, освен в парещите спомени… Господи, как искам само за миг да мога пак да потанцувам!
Последен финал или поредно начало, написани от душата на вечната Мария:
Значи все пак измерението на любовта, в което горе и долу се едно и също, съществувало! И ние отново танцуваме, танцуваме… - В тази книжка ще се срещнете с дракони, подземни царства, магьосници, вълшебни пръчки, принцове и принцеси и... надявам са – със себе си, тъй като всички приказни образи винаги са аспекти на нашето цялостно Аз.
Книжката предстои да излезе през 2009 година. Ще бъде придружена с диск, на който приказките ще звучат с гласовете на големи български актьори. - Предстои...