АНКЕТА

Попълвайки анкетата, Вие давате съгласието си да ползвам Вашето мнение в своята професионална дейност, както и да Ви цитирам в книгите си.

Анкета

Кои свои грешки като родител бих искал да поправя?

Моля, не оставяйте мнения по-дълги от 500 символа.
  
Вашето мнение е получено успешно!
Невена  31-40 години
Имам син на 7 г.Да е по самостоятелен .
София   31-40 години
Дълго време не можех да забременея. През този период, наблюдавайки другите родители, си представях, че аз не бих допуснала доста от нехните методи на възпитание или просто поведение спрямо децата. Настройвах се, че аз бих била перфектния родител с максимална отдаденост към детето. Когато съдбата ме дари с дете, гледам на нещата по коренно различен начин. Моето съкровище е вече на три, период, за който осъзнах, че да си родител е любов, всеотдайност, но и голяма отговорност. Поставяйки си цели да съм максимално добра във всичко, свързано с родителството и възпитанието, преминах и през периоди на депресия , от една страна, че не се справям като майка както бих искала и от друга, може би породени от пренебрегването на моите потребности като човек и жена. Със сигурност, това се е отразило на моето малко съкровище, защото когато родителят не е в хармония със себе си, това се усеща от детето. Моята най-голяма грешка като родител и човек за съжаление никога не може да бъде поправена или заличена. Когато дъщеря ми беше на една година, аз допуснах да направя аборт. Чувството за вина е ужасно. Всеки ден се връщам назад във времето и се опитвам да намеря причините за това ужасно решение. Дали защото бях бясна на съдбата , че преминах през ада , за да забременея първия път или защото исках да бъда перфектния родител с дъщеричката ми, или просто бях изморена от живота и предизвикателствата, които ми поднасяше. Мадлен, пожелавам ви успех на книгата, която очаквам с нетърпение.
Павлета  31-40 години
1. Да давам пример, по-скоро от това да наставлявам. Да давам повече свобода. 2. По-често да позволявам на детето в мен да играе с децата извън мен, с всички лудории, които това включва. 3. Да изключвам работата и задълженията когато съм с децата. Да им показвам ежесекундно колко безгранична е обичта ми към тях 4. Да подарявам на децата време за игри, а не скъпи играчки
Силвия Радулова  41-50 години
Ной-важното нещо което бих направила е да давам безрезервно обич,внимание и никога да не пренебрегвам детето си!Преди много години направих най-голямата грешка във живота си,разведох се и оставих дъщеричката си при баща и!Ето това никога не бих направила отново,,сега сърцето ми кърви всеки ден и душата ми няма мира!И прошка никога няма да си дам,моето послание към всички родители е Обичайте децата си докато имат нужда от вас,защото един ден когато вие имате нужда от тях те ще са далеч .Толкова много я обичам и ми липсва всяка секунда,сега тя живее повече от 15години в Канада а аз целувам и прегръщам екрана на таблета и съм безкрайно щастлива когато ми напише дори само два реда!И независимо от това ,че тя непрекъснато ми повтаря,че ми е простила,аз никога не бих си простила!Никога не бих се отделила от нея дори за миг!!!Ако можех да върна времето назад!!!!!!
Силвия Радулова  41-50 години
Ной-важното нещо което бих направила е да давам безрезервно обич,внимание и никога да не пренебрегвам детето си!Преди много години направих най-голямата грешка във живота си,разведох се и оставих дъщеричката си при баща и!Ето това никога не бих направила отново,,сега сърцето ми кърви всеки ден и душата ми няма мира!И прошка никога няма да си дам,моето послание към всички родители е Обичайте децата си докато имат нужда от вас,защото един ден когато вие имате нужда от тях те ще са далеч .Толкова много я обичам и ми липсва всяка секунда,сега тя живее повече от 15години в Канада а аз целувам и прегръщам екрана на таблета и съм безкрайно щастлива когато ми напише дори само два реда!И независимо от това ,че тя непрекъснато ми повтаря,че ми е простила,аз никога не бих си простила!Никога не бих се отделила от нея дори за миг!!!Ако можех да върна времето назад!!!!!!
Силвия Радулова  41-50 години
Ной-важното нещо което бих направила е да давам безрезервно обич,внимание и никога да не пренебрегвам детето си!Никога не бих се отделила от нея дори за миг!!!Ако можех да върна времето назад!!!!!!Бих я слушала и напътствала! Бих я поставяла единствено и само на първо място!Бих и показвала,че тя е всичко за мен,че е Най-големият ми дар от Бог!Бих и давала толкова много обич,че никога да не се почувства нещастна!Никога не бих се отделила от нея!!!!
Рени Дудева  31-40 години
По-скоро бих искала да не повторя! Спрямо дъщеря ми допуснах доста грешки и платих много висока цена за невежеството си. Дълго време ме разяждаше вина, докато не приех, да разглеждам тези грешки като безценен опит. Може би най-тежки последици за нея, а и за цялото ни семейство имаше нашето неумение като родители да поставим ясни и категорични граници. Ту й бяхме прекалено близки приятели, ту бяхме твърде авторитарни и ограничаващи. Това я разметеши тотално. Не бих повторила и мераците си да я възпитам по свой образ и подобие- бих се вглеждала повече в душичката й и бих се съобразявала повече с възможностите й.
Hopless  41-50 години
Отглеждам детето си с много любов и внимание, но има ситуации, в които нямам нужното търпение да говоря и да търся нови различни подходи. С времето се научих да се отдръпвам, когато съм ядосана,защото виждах страха в очите на детето и да разсъждавам какво друго мога да направя ,за да повлияя. Понякога се справям, понякога не. С нетърпение чакам новата книга!
Христина  41-50 години
Първо, бих опитала да съм по-спокойна през бременността. После, да съм повече време с дъщеря ми, вместо да работя и да се притеснявам за финанси. Притесненията и без това не решават проблемите. Бих си играла повече с нея. По-късно, когато останахме само двете, ме упрекваше, че съм скучна и не се забавлявам. Бях забравила как... Бих я слушала повече, когато си говори и когато споделя. Чистите детски приказки са дълбоки истини, пълни със смисъл. Бих се постарала да съм повече пример, отколкото да й казвам кое и как е правилно, без аз да го умея. Бих й дала повече внимание, бих изразявала повече любовта си към нея и бих я поощтрявала повече, отколкото да й правя забележки. Сега го правя и тя го разбира и имаме страхотни отношения, но ако можех бих й дала повече от себе си, когато беше малка. Сега ще се опитам да съм по-добра с даденият ми втори шанс. 😊 На теб Мадлен, благодаря за подкрепата, за това, което правиш и на което ни учиш, и за любовта, която раздаваш! ❤
Михаил  51-60 години
Бих им отделял много повече време... Бих ги прегръшал много повече... Бих им чел много повече приказки и споделял Мечтите им... Бих им се доверявал много повече... Бих им показвал много повече колко много ги Обичам.
Миглена Алексиева   41-50 години
Самотен родител съм от повече от 25 години. Основна грешка според мен е, че не приех брак от човек, който ме обичаше и би обичал и децата ми! Трябваше да имам до себе си мъж, на който да разчитам и който да ме подкрепя! Сега децата ми са големи, но ме смятат за даденост и си мислят, че съм им длъжна цял живот! Обичам ги много, имам вече и внук когото обожавам, но не се отказвам да търся човек на когото да се облегна!
катя-52г.  51-60 години
Много бих искала навремето да съм знаела колко е важно децата да бъдат поощрявани и да могат свободно да проявяват себе си. Сега вече знам че първите няколко години от живота на детето са най- важни, за да може то да се утвърди като личност която харесва себе си и не се страхува да покаже своите желания. Ако сега децата ми бяха малки бих ги хвалила за най-малкото нещо което са постигнали и бих им показвала, че е важно да казват думичката "аз" без да се притесняват или срамуват или премълчаваат.
Аура  41-50 години
Ако можех да се върна назад бих гледала моя син в очите дълго на 15см разстояние, докато е много малък. Бих го кърмила присъствайки повече по време на кърменето, а не както го правех пред компютъра. Вероятно бих го кърмила по-малко от това, което направих: 2г. и 2мес. Знам ли, сигурно щях да се пробвам и да го родя нормално, а не с цезарово сечение както бяха решили докторите. И тогава сигурно и млякото ми щеше да дойде бързо, а не след една седмица, а той да стои гладен. Бих му чела повече, бих му пяла повече, бих му родила и сестричка! Бих била по-осъзната в родителстването. Бих му давала по-добър пример чрез собствения си живот. Но едва ли бих могла да го обичам повече! Обичам го безкрайно много и това няма как да подобря!
Елена  31-40 години
Аз не съм родител. Мога да кажа, че дори според мен моите родители да са допускали грешки (макар че в момента не мога да се сетя за нито една грешка), аз съм съвсем наясно, че са действали с цялата любов, на която са способни. А тя е огромна. Поздрави, Мадлен и успех на книгата!
Н О  31-40 години
Да се карам още по-малко. Да съм строга, но не груба. Да давам повече свобода. Старая се да ги поправям към момента все още тези грешки :)
С..Р  41-50 години
Бих била по-търпелива,по-спокойнна и никога не бих посегнала да ударя децата си. Това е най- голямата вина ,която изпитвам към децата си.
Titi Dimitrova  41-50 години
Време за него само работа проблеми и някакси един ден той стана голям а аз осъзнаха че съм изпуснала много нишката беше накъде изпуснала
Мила  18-30 години
Не бих използвала детето си като партньор.То е детето в семейството.Натоварих го с мнооого несвойствени за него задължения. Сега ми е мъчно заради това.
К.Л.  31-40 години
Здравейте, Бих искала да изтрия страха от очичките на детето ми, когато му направя забележка. Тръгна на ясла на 2 години, не говореше въобще и нямах идея какво се случва. Лелите там са били доста строги, моето дете ходеше прегърбено, след направена забележка. Оказа се, че и ако аз повиша тон, също се страхува и е уплашено. Обичаме да се гушкаме, често си казваме, че се обичаме, играем доста заедно, но този страх в очите му натъжава.
В А  41-50 години
Бих играла повече със сина си. Бих била по-търпелива с него. Не бих допуснала да се караме с баща му в негово присъствие. Бих слушала повече и наставлява по малко.
Данка  31-40 години
Смятам, че съм чудесен родител точно, защото ценим, че имам грешки. Най-вече бих поправила това: 1. Да не опитвам да търся как да направя дъщеря ми копие на мен. Това посравя нелогични изисквания и очаквания към детето, което има своя характер. 2. Да не пропускам вечер в четене на приказки - никой интересен ден не може да замени въображението, което създаважориксзката. За съжалени, пропуснах много дни заради всякакви ангажименти. 3. Ако имам втори шанс, ще опитам да не им помагам. Голямото обгрижване тези дни създава “немощни” и не борбени деца. 4. Бих си забранила думата “по-бързо”.
Радослава Цекова  18-30 години
Все още нямам деца,но скоро навърших пълнолетие и чоха да съдя итносно поведението на моите родители.Те са разведени,откакто дъм била на 9 месеца.Моделът на възпитание на двамата е различен.Майка ми,при която живея през по-голямата част от времето,използва демократичния начин на възпитание.От малка ме учеше да съм самостоятелна,доколкото годините ми го позволяват.Баща ми използва авторитарния начин на възпитание.Въпреки че ходех при него само през седмица за почивните дни,както и за един месец лятото,се чувствах некомфортно,защото той ми налагаше,какво да правя.Определяше дори с какво да се обличам като избирале дрехи,които не са ми по вкуса,опрекваше ме,че не харесвам храните,които той обича и куп други подобни битовизми,които обаче травмират едно малко дете.Пред него аз не можех да бъда себе си,защото всеки път,когато проявявах черта на характера ми,която е характерна за мен,но той не познава,защото през повечето време не живея при него,той ми казваше култовата за него фраза : „изложи се”.Естествено мама също не е светица във възпитанието ми,но нейноте недостатъци не са ми оставили травма.Като изключим дискомфорта от самия авторитарен начин на възпитание,се появява още един проблем,авторитарния и демократичния начин на възпитание от страна на двамата родители поотделно правят общо смеаен модел на възпитание в семейството,който е най-неблагоприятен за децата.Затова бих се разбрала с партньора си един ден да имаме общ стил на възпитание в семейството,както и бих искала по възможност да не се разделяме и да отглеждаме детето заедно.По възможност бих възпитавала детето си демоктично
Веска  41-50 години
Да пътувам повече със семейството си. Казваме, че нямаме време, но това е само оправдание. Човек може да подреди приоритетите в живота си и да има време за всичко важно. А най-важно е семейството.
Светлана   41-50 години
Първото дете те учи на любов и те кара да се раздаваш, а второто те учи да цениш собствения му опит и свободата му. Моите грешки са нетърпението и повече разбиране, което дължа.
Ивелина Стоянова  41-50 години
Всеки прави грешки не съм и предполагала ,че е толкова трудно да бъдеш родител.Какво бих поправила ? Бих прегръщала по вече ,бих целувала по вече,бих се доверявала по вече .За мен специално няма нищо " лигаво " според по старото поколение от мен, в това да прегръщаш и показваш на децата си колко ги обичаш.Децата са наши учители колкото и банално да звучи.ПРЕГРЪЩАЙ ТЕ , ОБИЧАЙТЕ ,ЦЕЛУВАЙТЕ , ВЯРВАЙТЕ НА децата си не само докато са малки.
Галя Г.  51-60 години
Моят син е вече пораснал и е мъж . За съжаление,сега,когато съм по-осъзната и виждаща по друг начин моите грешки като родител не ми дават мира. А кои са те?! Първо,личният ми пример не е бил добър ,второ, обгрижвала съм прекомерно ,решавала съм проблеми,а не съм го оставяла сам да реши дори и да падне ,дори и да го заболи. Не съм му казвала и показвала явно,че го обичам. Не съм го съветвала, а съм изисквала. Правила съм всичко само от любов,но по грешния начин .
Александър Бижев   18-30 години
Още не съм в качество на родител, но от сега знам два възгледа на възпитание. Първият е този на фрустрацията - този на З. Фройд. Х. Аизенк обаче подлага на критика множество от теоретичните изводи в психологията на автори - психолози, представящи тезси - водещи в бихевиоризма, като неговият водещ аргумент е, че обикновено в тях липсват независими статистически променливи като опорни точки за предопределянето на обективистичното поведение на индивида, като "мадият" автор на теоретичния извод обичайно е подминал това обстоятелство или съвсем ненаучно е приел една зависима статистическа променлива за независима. Пример в тази насока е експериментът на Мери Грибин, която си поставя за цел да даде теоретичен извод за „агонистичното поведение“ /агресивното поведение/ у деца, намиращи се в една възрастова група. Разделя децата по равно на две групи, като спрямо едните и другите въвежда определени контрастни и различни условия в даден период от време за наблюдение. Спрямо първата група на децата им е забранено /фрустрация/ да боравят с играчки – пушки и пистолети, които символизират агресията. Спрямо втората група - позволява им се всичко да правят, каквото сметнат, което е по своята същност прилагане на либералнен метод. Като резултати от наблюденията се установява, че децата от първата група в процентно отношение са обективно демонстрирали по – малко агресия отколкото децата от втората група. Установява се обаче, че децата от първата група са приложили агресия едно спрямо друго по друг начин – словесно, чрез използването на обидни думи. Междувременно и с предоставеното им „Лего“ са били устремени в даденото им време да сглобят пушка или пистолет. Ето защо не можем да заключим като абсолютна величина кой приложен метод е по – добър и следва винаги, във всички случаи да бъде прилаган. Това като извод се обосновава от факта, че агресията на децата в първата група не е елиминирана или снишена от тази на втората група, а е само привидно такъв резултата. Това е, защото самото акцентуване на усилията на децата от първата група да си набавят пушки и пистолети по друг начин разкрива наличието на агресия у самите тях, оставаща само неизразена обективно - боравейки с тях! Но всъщност част от нея /агресията/ не в пълен обем се обективира /когато децата разменят обидни думи/. Интерпретацията се свързва преди всичко до това, че в първия вариант, както казах, се касае за привидност, резултатът е демонстрирана в математическо, статистическо процентно отношение по – малко агресия спрямо демонстрираната във втория вариант, което се обяснява чрез фигурата на авторитета /родителя/ и че децата в първия вариант затова са "по – дисциплинирани" и "по – малко агресивни", защото възрастните въвеждат определени правила, които следва да бъдат спазени. Слабостта на този теоретичен извод за агресията на Мери Грибин се изразява в подминаването на една по своята природа зависима статистически променлива – генетичното унаследяване. Агресията се наследява. Степента, в която се наследява, е винаги различна. Ето защо говоря за винаги зависима статистическа променлива. Всеки индивид притежава строго поведенческа новост в бихевиористичния си апарат спрямо биологичните си родители и в следствие на това научно обосновано обстоятелство следва творческата и често революционна филогенетична последица, инкорпорирана в собствения ген на свой ред. Ето защо този теоретичен извод за появата на агресия е относителен, а не абсолютен. А той би бил такъв, ако генетичният фактор се превърне в независима статистическа променлива, в опорна точка – критерий, в абсолютен – точно като константна величина научен термин, като редом с другите би се установило акуратно предвиждане на пълното или частично наличие или пък липса на агресия у децата. Това обаче като научно задание е просто непосилно, тъй като няма още открит начин да се изследва количеството агресия, което е наследено - разсъждава и З. Фройд. В тази насока децата, оставени във всяко свое инициативно начинание, следва да коригират това, което са предприели, и срещу което имат те самите възражения, а не аз като родител да оповестявам моите възражения срещу техните раководни постъпки.
Иванна Йорданова  18-30 години
Бих искала да имам повече търпение към сина ми.Иска ми се да променя някой свои реакции, действия или поведенчески белези които биха му повлияли неблагоприятно, не само като отношение от мен към него, но и в бъдещите му взаимоотношения и изграждането му като личност. Учител съм, майка ми беше такава също и забелязвам нейните грешки към мен ,несъзнателно ги допускам към Виктор/ така се казва сина ми- той е на почти 10 години/. Като цяло искам той да е щастлив, а не знам дали е така, казва ми че е, но на моменти не съм много сигурна .
Петя  31-40 години
Много често се чуствам изморена и нямам сили да се занимавам със сина си по начина , по който си придставям. Той има такава развита фантазия и толкова много енергия, че аз просто усещам как не мога да се вдетиня и да мисля и играя по неговия начин. Понякога след работа съм като изцеден лимон и нямам търпението и нерви да играя с него. И му казвам това днес мама има нужда от повече спокойствие. Също се опитвам в негово присъствие да съм възможно най малко заета с телефона, но и това не успявам да изпълня на 100 процента. Искам сина ми да не ме вижда често с телефона в ръка, защото по този начин му давам лош пример. Во както казах, не винаги успявам.

ЗАПОВЯДАЙТЕ НА УЪРКШОП от 2 до 8 октомври: СМЪРТТА Единственият ни страх е този от смъртта. Ще работим с темата “смърт” през всички възможни гледни точки. Физическата смърт, душевната смърт(бърнаут, депресия), крайщата в живота ни и началата след тях, края на любовите, разделите. Всяка промяна е смърт на нещо и начало на друго нещо. Смъртта не е край, а трансформация. Как я преживяваме. Фазите на траура. Идеята за възраждането, прераждането, възкресението. В какви симптоми се превръща прекомерният страх от смъртта. Човешката идея за “отвъд”. Голямата метафора “смърт” в живота ни. Смъртта като катализатор на качествения, здравословен и щастлив живот... Емоциите ще бъдат силни, но и в двете посоки -тъга и щастие.  Заповядайте да се научим да “умираме” и да умираме! Но най-вече да живеем без кавички! Записване:0889202197

Контакти

Мадлен Алгафари
ул. "Чумерна" №3
София 1000

Е-mail: Мадлен Алгафари
Тел: +359 2 9831199
Мобилен: +359 889202197
ИЗБРАНИ КНИГИ В КОШНИЦАТА
TOTAL: 123 лв
Избери още книгиИзбери други книги Потвърди поръчкатаПотвърди поръчката