Какви хора идват при теб?
- Търсещи хора, които са по-порасли от тези, които никога не са ходили на терапия, защото са дозрели до съзнанието за промяната и развитието, хора, които разбират, че е акт на самоуважение да работиш над себе си. Единици са тези, които идват не по свое желание, а по желание на близките си. Те и не се задържат много, защото може да се промени само човек, който сам го иска.

Все още в малките градове битува мнението, че на психотерапевт ходят психичноболни хора?
- Те ходят при психиатър, което също не е срамно. Психотерапевтът не използва лекарства, а само мотивацията и самоуважението на пациента си. Има пациенти, които не могат да се лекуват с психотерапия – такива, при които фармакотерапията е основната, но има и такива, при които лекарството е излишно, особено когато се касае за невротичен симптом или за екзистенциален проблем.
Как се чувства човек, който бърка надъблоко в душите на хората? - Ужасно отговорен! Затова само подсказвам алтернативи. Никога не налагам решения. Човекът трябва сам да избере стъпките си. Чувствам се и потисната понякога, когато се срещам с някаква страшна драма, но по-често – щастлива, защото виждам справящи се хора с все по-често греещи усмивки!

Как се лекуват болестите на душата?
- Със сърце (ако говорим за психотерапията). Ако не усеща пациентът сърдечна връзка с терапевта, промяната е много трудна. Поне за мен е така. Важно е да се "прочетат" симптомите. Душата говори със символи, с метафори, буквализирани в някакъв симптом. Като я разберем, става ясен пътят на изцелението

Има ли неизлечими психични проблеми?
- Има неизлечими към момента. Момент, в който пациентът не е готов. Иначе аз твърдо вярвам, че всичко е лечимо – зависи от вярата ни в това.

Как да се съхрани човек в екстремните условия на толкова много ежедневен стрес?
- Като си намери източници на позитивна емоция – хоби, приятели, спорт, природа... и разбира се – избере позитивен начин на мислене. Негативният убива, дори когато няма стрес в живота – човек сам си  го създава чрез подобен начин на мислене.

Кое е най-страшното душевно състояние?
- Личното. Душевното състояние на другия никога не е по-страшно от нашето собствено. Каквото и да изпитва човек, все е склонен да мисли, че неговата болка е най-голямата.

Какво се крие зад повърхностното отношение към живота? Изменят ли на себе си такива хора?
- Поне  не го осъзнават. Ако те самите станат по-дълбоки, няма да се отнасят и към живота повърхностно. Но се иска търсене и допускане на възможността да откриеш в себе си повече неща от тези, с които се идентифицираш. Но тези хора не мислят себе си. Просто не са готови още за това. Това не ги прави непременно лоши хора. Всеки има своя темп на развитие.

До каква степен човек може сам да контролира емоциите си?
- Понякога до ужасяващо нездравословна степен – така, че се превръща в робот и разбира се невротичните симптоми не закъсняват. Емоциите не са ни дадени да ги колекционираме. Те са нашето поведенческо лице. Ако не ги изразяваме, няма да ни разбират, няма да сме честни. А тази нечестност на свой ред бива коригирана от някакъв симптом. Болестите винаги учат на честност.


Лично ти къде търсиш и откриваш щастието?
- Навсякъде – в усмивките на децата, на любимия мъж, на приятелите, в цвета на есенните листа, песента на славея, дъжда, вкуса на домашна манджа – във всеки един детайл. Дори в тъгата, защото тя е нужният фон, на който щастието в следващия миг изпъква и се осъзнава като такова...

Какво би посъветвала хората, които все още не могат да намерят смисъла?
- Да го търсят. Търсенето е по-важно от намирането. Често смисълът е в търсенето. Най-често се познава по това, че цялото ни същество се радва и тържествува от правенето на нещо – когато душата е доволна (не Егото!) това е откритият смисъл. Всякъкъв може да бъде – за едни – да помагат, за други – да творят и т. н. Но за да отговаря на общия смисъл на живота ни, трябва да е подчинен на Любовта и добротворството.

Каква е релацията между щастие и пари?
- Зависи от ценностната сисмема. Има хора, които се задоволяват с малко материални неща и се чувстват щастливи. Други, които са поставили парите по-високо в йерархията от ценности, се чувстват нещастни, дори когато имат, само защото искат да имат още повече. Ако трябва да сме честни, първото е по-близо до първоприродата и психичното здраве на човека, второто е по-невротично. Живеем във време, в което парите са важни, за да правят по-комфортен живота ни, но не бива да стават смисъл или условие за живота изобщо. Както и лекарството – в големи дози става отрова....

Редакция на интервюто е публикувана във в. " Знаме" - Пазарджик

Психотелесната терапия като наука е на около сто години. Хубаво е, че вече се говори и за ПСИХОТЕЛЕСНА МЕДИЦИНА, но е малко като да доказваме, че водата е мокра. Всички традиционни медицини се основават от хилядолетия на връзката душа-тяло. Емпиричният опит на предците ни, който се базира на огромна извадка от цялата планета, от крайвреме доказва, че само интегративният терапевтичен подход е пълноценен.
А научните статии днес, основавайки се на малки извадки, казват: етооо, доказахме научно, че душата и тялото се взаимообуславят или - че водата е мокра!...
Има различни психотелесни подходи - йога, тай чи, ци гун, автогенен тренинг, прогресивна релаксация, дихателни практики и още много. Всички те са ефикасни несъмнено, но са симптоматично терапевтични, а аналитичната психотелесна терапия включва изброените по-горе методи, но и отива още по-дълбоко, защото не третира само симптома-следствие, но и изкоренява причината, която го поражда и която нерядко е дълбоко в несъзнаваното. Тогава премахнатият от едно място симптом не избива другаде под формата на следващ симптом, защото са изстръгнати корените му.
Анатиличната психотелесна терапия включва телесни практики плюс преживелищен опит, плюс анализа и преработване на несъзнаваното травматично съдържание! (Нека не забравяме, че само 5% от нас са съзнавани, а цели 95% - не са.)
Важно е да се припомня единството между душата и тялото, която науката изтървава от няколко столетия. Крайно време е да осъзнаем, че холистичният (цялостният) подход към здравето е мъдрият, защото няма две здравета, а само едно - психотелесното.
А още по-важно е лекарите да усетят, че без душата не могат да доизлекуват тялото, а всички други психотерапевтични парадигми да си дадат сметка, че без тялото не могат да доизлекуват душата.
Радвам се, че все повече хора сме в една обща лодка по отношение на това гледище. Единствената вярна лодка, с която можем да преплуваме потопа/апокалипсиса на едностранчивото мислене. („Апокалипсис“ означава разкриване.)
Имате уникалния шанс да научите още много за връзката на душата и тялото, за това как да сме по-осъзнати, здрави и щастливи по време на едно уникално предстоящо събитие през септември в България.
ЗА ПЪРВИ ПЪТ световният конгрес по психотелесна терапия ще се проведе в България – в Софийски университет „Св. Климент Охридски“!
Ще имаме изключителния шанс да слушаме световни учени и психотелесни терапевти от пет континента, както и да участваме в 60 практически уъркшопа!
Ако ви интересува връзката между душата и тялото, ако изповядвате вярата, че само интегративният или холистичен подход в лечението е истинният и ефективният или пък се нуждаете от допълнителни доказателства за това, то запишете се за участие. Толкова много практици и теоретици от цял свят ще бъдат в България от 6 до 10 септември.
В момента таксата за участие е по-ниска. Не изпускайте възможността да се регистрирате. Можете да го направите през сайта на конгреса (има го и на български език):
Ще има симултанен превод на основните лектори и консекутивен превод по време на кръглите маси и уъркшопите.
Ще бъдат изнесени за първи път и нови научни открития в областта на психотелесното здраве. Ще има и много трансформиращ преживелищен опит, а не само лекции.

Контакти

Мадлен Алгафари
ул. "Чумерна" №3
София 1000

Е-mail: Мадлен Алгафари
Мобилен: +359 889202197
ИЗБРАНИ КНИГИ В КОШНИЦАТА
TOTAL: 123 лв
Избери още книгиИзбери други книги Потвърди поръчкатаПотвърди поръчката