Мадлен Алгафари

БОЖЕ, ЗАЩО ГОСПОД ЛЪЖЕ?

Нидал Алгафари

Нещо като предговор

            Приятели,

Първо искам да ви благодаря, че отделихте от паричните си средства и закупихте първата част на романа ми, и второ, че ще отделите от времето си и да го прочетете! Обещавам ви, че даже и да не се съгласите с вижданията ми за времето, което описвам, или с тезите за лъжовността на религиите, книгата ми ще ви е интересна и любопитна заради многото любов в нея.

Всичко започна, както обикновено става, случайно. Децата ми, Александра и Николай, преди години трябваше да напишат домашно по темата: защо се гордеем, че сме българи. И двамата написаха за няколкото национални герои, за които бяха чели и изучавали. На мен пък ми се стори някак странно да се гордеят с личности, за които не сме категорични в оценката ни. Разтърсих се из книжнината вкъщи и из виртуалността на интернет и попаднах на изумителни факти, събития, обреди, обичаи и вярвания на хората, живели и живеещи из територията на България.

Открих за себе си величието на калушарите, мистичността на нестинарите, мъдростта на мълчаната и на живата вода. Разбрах какво са правели хората на Спасовден, Еньовден, Лазаровден, за какво са кукерите и много други ритуали, дълбоко свързани с онова чистото, истинното – отпреди появата на трите основни монотеистични религии!

Самият аз съм си задавал много въпроси като по-млад и приемах отговорите като спуснати от Господа. Приемах ги до момента, в който осъзнах, че те не са отговори, а прикритие на нещо, което води до това ни възпитание, ценностна система и морал. Църквата, джамията, синагогата и всички посредници между нас и Бог, се оказа, че са ни отблъснали от духовното и са ни тласнали към материалното!

Те промениха дори естетическите ни възгледи, когато нарекоха голотата ни „срамотия”. И до днес бабите ни казват: „Прикрий си срамотиите!”, сякаш има нещо срамно в телата ни. Колко века трябваше да изминат, пълни със заблуди, и колко много човеци избиха или наказаха за това, че са обичали. Преди векове даже се е смятало, че достигането на върховен екстаз в любенето е вселяване на дявола и жените са били наказвани и горени на кладите. Та нали самият Бог е създал орган в женското тяло, чиято единствена функция е именно удоволствието от любенето. Толкова ли не е знаел всезнаещият, че ще се случва това, което забранява, или ни е поставил капани? А той казва: Който копае гроб другиму, сам пада в него! Може ли Бог при създаването на всичко така безгрешно да ни е създал нас грешни. Но тогава ние сме негова грешка и следователно той не е безгрешен! А той не е грешен, нали? Или ни е направил такива безгрешни, но религиите не го признават и му се противопоставят с изискванията си. Кой им е дал правото преди, че и сега да наказват от негово име? А именно страхът от наказанието ни е довел до духовната разруха, в която са и самите религии днес. И ние с тях.

Защо Господ, който може всичко и е създал всичко с такава невероятна точност и прецизност, ще пропусне да изпише догмите и каноните върху непроменяща се скала, или да ги изпише незаличимо в небесата, така че никой да не може да ги промени. Можеше да ги закодира в съзнанието ни още при зачеването и нямаше да се налага да праща пророци и месии да ни обясняват това, което Той е пожелал да бъде. Дали щеше да остави императори и халифи, папи и патриарси, шейхове и имами да решават кое е Божествено и кое не? Кои от книгите ще са Петокнижието и кои строфи от Корана ще са в сурите!

Така се появява Библията! Политическата власт събрала духовниците и им наредила: Тези книги ще са Библията!

На Мохамед пък му се „спускат” строфи в продължение на много години по различни поводи. Следващите го хафизи[1] запомнят господните слова и след години ги препредават на други, които пък ги декламират пред посочени от четвъртия халиф[2] Осман и той събира свещената за мюсюлманите книга. Доброжелателно приемам, че всички строфи до една са запомнени, въпреки трийсетте и малко отгоре години от спускането на първата до последната строфа. Добронамерено приемам, че никой не се е опитал да промени и една буква от спуснатото. Но не мога да приема, че халифът, заедно с няколко религиозни учени ще решават вместо Аллах коя строфа в коя сура трябва да бъде! Наименованията на сурите, които са част от „спуснатата изцяло и непроменена” в годините книга ги дават хората, а не Аллах. Така че, ако строфите са Божествени, то подредбата им не е!

            В тези книги – Стария завет, Новия завет и Корана, са основите на нашия морал и ценностна система! Не са много тези по нашите земи, които могат да издекламират десетте Божии заповеди, затова ще ги припомня:

– Аз съм Господ, Бог твой, който те изведох от египетската земя! Да нямаш други богове освен мене!

– Не си прави кумир и никакво изображение!

– Не изговаряй името на Господа, твоя Бог!

– Помни съботния ден, за да го светиш!

– Почитай баща си и майка си!

– Не убивай!

– Не прелюбодействай!

– Не кради!

– Не лъжесвидетелствувай против ближния си!

– Не пожелавай нищо, що е на ближния ти, и не пожелавай дома на ближния си!

Теологичната абсурдност на тези заповеди е разгледана в книгата ми.

Под една или друга форма тези заповеди се припокриват с Корана.

Какво казва Господ на Мойсей, Говорещия с Аллах, както го наричат в исляма:

„Аз говоря с него уста с уста и явно, а не с гатанки, и той вижда Господа, а вие как не се побояхте да укорявате моя раб Мойсея.”[3]

Още в самото начало Господ казва на хората чрез Мойсей, че неговите думи са едно към едно ясни и не подлежат на тълкуване!

Нямаше да е страшно, ако религиозните вождове през вековете, че и до днес, не изискваха подчинение на противоречащите догми. Наместниците на Господа на земята, както се представят папите, патриарсите, имамите и моллите, създадоха Господ и изблъскаха Бог далеч от нас. Налагаха техния Господ с огън и жупел, със силата на светата инквизиция, със съдилищата им, а често и просто така убиваха и наказваха. Не очаквам да се извини някой, защото е безсмислено, но те промениха развитието на човечеството и го изтласкаха към материалното.

Българският народ се оказа от малкото мъдри народи. Скришом, тайно и с много мъдрост им се противопостави. Скри традициите си зад паравана на светци и религиозни празници и опази част от ценностите си. Чак сега, в XX – XXI век, учените откриха, че водата има памет, а българите боравят с тези знания от хилядолетия. Мълчана вода. Жива вода. Вода от девет извора. Знаели са дедите ни, че причините за яловостта невинаги са в жените и са измислили Спасовден и Еньовден. Духовно са се свързвали с Бог чрез обсебването на нестинарите, скрити зад църковни светци като Костадин и Елена. Българинът е намирал божественото в първичното. Във водата, огъня, животните, растенията и ги е почитал, и е търсил сближаването с тях. Това са правили и калушарите, някъде ги наричат и русалии, хора, които са лекували с мисъл, танц и билки, вярвайки ненапразно, че Бог е във всеки от нас. Във всяка тревичка или твар. Българинът дълбоко в себе си е знаел и знае, че е част от Бог и Бог е част от него. С това искам децата ми Александра и Николай да се гордеят!

Съпругата ми Мадлен допира всеки ден Бог, като говори не само с телата на хората, идващи при нея, а и с душите им. Тя знае, а от нея и аз, че няма грешни хора. Няма лоши човеци! Няма! Има неразбрани души! Хора, които погрешно възпитаното ни общество не разбира и за по-лесно отхвърля!

Пожелавам ти, приятелю, приятно четене и се надявам, когато прочетеш и последния ред от първата част, да видиш Бог в себе си!

Нидал Алгафари

София

ПОРЪЧАЙ