ПРИКАЗКИ ЗА ПОРАСНАЛИ ДЕЦА
Мадлен Алгафари
Това не са приказки за деца. Това не са приказки за възрастни. Това са приказки за пораснали деца, т.е. тези, които са запазили детската чистота и невинност, доброто си сърце и оптимизъм, но наред с това притежават отговорност и зрелост. Всичко това заедно прави мъдростта, която знае какво иска от Живота, но се пита и Той какво очаква от нея.
Книгата съдържа 36 приказки, в които има юнаци, змейове, подземни царства, принцеси, говорещи животни, магьосници. Символите и метафорите достигат директно до душата. Така посланието заобикаля съпротивите на разума и егото.
Книгата ми е и шамар и прегръдка за четящия! Вярвам, че днешният човек се нуждае и от двете, за да стане пораснало дете!
Аудиокнигата е записана с моя глас и можете да я слушате в Сторител.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Хорхе Букай
Приказките на Мадлен съчетават по гениален начин простотата и дълбочината на изконните човешки търсения. Те стигат до всяко сърце и пленяват и прекрасната образност, с увлекателния сюжет, с проникновеността на посланията или с всички тези неща неведнъж.
ПРЕДГОВОР
Без съмнение най-прекрасният завършек на тези десет години, през които пътувах по света заедно с книгите си, бе посещението ми в България по покана на моето издателство там и на организаторите на Панаира на книгата в Пловдив. Още със стъпването си на летището бях едновременно трогнат и изненадан от контакта с всеки читател, с журналистите и политиците на тази чудесна страна. Една от срещите се оказа особено специална — тази с колегата ми Мадлен Алгафари, с която споделихме както време, така и вътрешни пространства.
Множество съвпадения и няколко различия запечатаха приятелството между нас, в името на което днес имам честта да пиша предговора към нейната пета книга — а тя, разбира се, е сборник с приказки.
Приказката е безименен пътешественик в света и във времето. Колкото и да се променят митовете, същността им остава непокътната. Подобно на вярно куче те съпътстват човека в труд и отдих, в неговите битки и велики преселения.
Мелвин Херковиц
Приказките на Мадлен съчетават по гениален начин простотата и дълбочината на алегоричните истории за изконните човешки търсения. Те стигат до всяко сърце и пленяват с прекрасната образност, с увлекателния сюжет, с проникновеността на посланията или с всички тези неща наведнъж.
Във време, в което сме подложени на все по-голям натиск да мислим по определен начин, да си служим само със стереотипи и предразсъдъци, тези приказки пробуждат и подхранват чувството ни за свобода. Те ни дават простичка и откровена гледна точка за света, която ни приближава до най-ценното от народната мъдрост, до нейната здравомислеща и позитивна нагласа.
Както правилно отбелязва Голман, наред с абстрактната, логическа и формална интелигентност у човека съществува своеобразна духовна способност за достъп до истината за нещата, която е свързана не толкова с "разбирането", колкото с "осъзнаването" на случващото се.
За мен, както и за авторката на тази книга, осъзнаването представлява неспирен и вечен процес, който включва на първо място преживяването, интуицията и въображението.
Приказката, художествената измислица и метафорите залагат на този "втори път" към мъдростта, който не минава през рационалния анализ на съответната информация, а през връзката между приказката и собствения живот, през приликите, които читателят намира със своите вътрешни търсения.
• Къде да скрием истината за всички неща, за да попречим на човека да я открие и да се превърне в Бог? — питали се ангелите тревожно.
• Скрийте я в самия него, точно в сърцето му — отговорил дяволът. — Човекът никога няма да я потърси там.
Интересът, който буди една приказка, изненадата пред действителната или въображаема история, възможността да присъстваме като зрители, емоционално обвързани с преживяното от някой друг — всичко това обогатява вътрешния ни свят и ни помага да опознаем собствените си непознати или отречени страни. Както казва Милтън Ериксон, приказките извикват у нас онова знание, чийто корен се крие в най-първичните и примитивни дълбини на съществото ни.
В книгата си Мадлен Алгафари също потвърждава тази истина с няколко кратки фрази: "трудно можеш да се намериш, ако първо не се изгубиш", "историите, които разказват едни и същи истини, няма как да не си приличат", защото "истината е една, но всеки има своя път до нея".
Навремето бях писал, че невротиците (сред които съм и аз) не се нуждаят от терапевт, който да ги излекува, нито от родител, който да се грижи за тях — единственото, което им трябва, е учител, който да им покаже къде са се отклонили от пътя. Припомням го, защото съм сигурен, че много читатели ще намерят в тези приказки Учителя, който ще им покаже онова, което ученикът, по един или друг начин, вече знае.
Хорхе Букай
Нерха, Испания
Септември 2010 г.