Мадлен Алгафари

Какви хора идват при теб?
- Търсещи хора, които са по-порасли от тези, които никога не са ходили на терапия, защото са дозрели до съзнанието за промяната и развитието, хора, които разбират, че е акт на самоуважение да работиш над себе си. Единици са тези, които идват не по свое желание, а по желание на близките си. Те и не се задържат много, защото може да се промени само човек, който сам го иска.

Все още в малките градове битува мнението, че на психотерапевт ходят психичноболни хора?
- Те ходят при психиатър, което също не е срамно. Психотерапевтът не използва лекарства, а само мотивацията и самоуважението на пациента си. Има пациенти, които не могат да се лекуват с психотерапия – такива, при които фармакотерапията е основната, но има и такива, при които лекарството е излишно, особено когато се касае за невротичен симптом или за екзистенциален проблем.
Как се чувства човек, който бърка надъблоко в душите на хората? - Ужасно отговорен! Затова само подсказвам алтернативи. Никога не налагам решения. Човекът трябва сам да избере стъпките си. Чувствам се и потисната понякога, когато се срещам с някаква страшна драма, но по-често – щастлива, защото виждам справящи се хора с все по-често греещи усмивки!

Как се лекуват болестите на душата?
- Със сърце (ако говорим за психотерапията). Ако не усеща пациентът сърдечна връзка с терапевта, промяната е много трудна. Поне за мен е така. Важно е да се "прочетат" симптомите. Душата говори със символи, с метафори, буквализирани в някакъв симптом. Като я разберем, става ясен пътят на изцелението

Има ли неизлечими психични проблеми?
- Има неизлечими към момента. Момент, в който пациентът не е готов. Иначе аз твърдо вярвам, че всичко е лечимо – зависи от вярата ни в това.

Как да се съхрани човек в екстремните условия на толкова много ежедневен стрес?
- Като си намери източници на позитивна емоция – хоби, приятели, спорт, природа... и разбира се – избере позитивен начин на мислене. Негативният убива, дори когато няма стрес в живота – човек сам си  го създава чрез подобен начин на мислене.

Кое е най-страшното душевно състояние?
- Личното. Душевното състояние на другия никога не е по-страшно от нашето собствено. Каквото и да изпитва човек, все е склонен да мисли, че неговата болка е най-голямата.

Какво се крие зад повърхностното отношение към живота? Изменят ли на себе си такива хора?
- Поне  не го осъзнават. Ако те самите станат по-дълбоки, няма да се отнасят и към живота повърхностно. Но се иска търсене и допускане на възможността да откриеш в себе си повече неща от тези, с които се идентифицираш. Но тези хора не мислят себе си. Просто не са готови още за това. Това не ги прави непременно лоши хора. Всеки има своя темп на развитие.

До каква степен човек може сам да контролира емоциите си?
- Понякога до ужасяващо нездравословна степен – така, че се превръща в робот и разбира се невротичните симптоми не закъсняват. Емоциите не са ни дадени да ги колекционираме. Те са нашето поведенческо лице. Ако не ги изразяваме, няма да ни разбират, няма да сме честни. А тази нечестност на свой ред бива коригирана от някакъв симптом. Болестите винаги учат на честност.


Лично ти къде търсиш и откриваш щастието?
- Навсякъде – в усмивките на децата, на любимия мъж, на приятелите, в цвета на есенните листа, песента на славея, дъжда, вкуса на домашна манджа – във всеки един детайл. Дори в тъгата, защото тя е нужният фон, на който щастието в следващия миг изпъква и се осъзнава като такова...

Какво би посъветвала хората, които все още не могат да намерят смисъла?
- Да го търсят. Търсенето е по-важно от намирането. Често смисълът е в търсенето. Най-често се познава по това, че цялото ни същество се радва и тържествува от правенето на нещо – когато душата е доволна (не Егото!) това е откритият смисъл. Всякъкъв може да бъде – за едни – да помагат, за други – да творят и т. н. Но за да отговаря на общия смисъл на живота ни, трябва да е подчинен на Любовта и добротворството.

Каква е релацията между щастие и пари?
- Зависи от ценностната сисмема. Има хора, които се задоволяват с малко материални неща и се чувстват щастливи. Други, които са поставили парите по-високо в йерархията от ценности, се чувстват нещастни, дори когато имат, само защото искат да имат още повече. Ако трябва да сме честни, първото е по-близо до първоприродата и психичното здраве на човека, второто е по-невротично. Живеем във време, в което парите са важни, за да правят по-комфортен живота ни, но не бива да стават смисъл или условие за живота изобщо. Както и лекарството – в големи дози става отрова....

Редакция на интервюто е публикувана във в. " Знаме" - Пазарджик