Мадлен Алгафари

Как бихте се описали с най-малко думи?
- Мира нямам! Вяра имам! Душата ми лети, краката ми стъпват по земята. Неслучайно така кръстих книгите си. Мисля, че тези думи ме представят най-добре.

Как подреждате по значимост многобройните си дейности и какви качества се изискват, за да ги упражнява един и същи човек? Кое от заниманията Ви е най-интересно за Вас лично?
- Занимавам се на първо място с майчинските и съпружеските си задължения, а след това: с психотерапия – ежедневно в кабинета си, журналистика – няколко пъти в месеца публикувам статии на професионални теми в различни издания (най-често списание "На кафе", където имам постоянна рубрика), преводаческа дейност – превеждам психологическа литература от италиански, писателска – пиша следващата си книга, не на последно място – със себе си се занимавам, търся, чета, раста. Трудно е да кажа какви качества изисква професията ми, защото тя не е една. Дори упражнявам и втория си занаят – режисурата в работата си. Общото за всичките ми занимания е отдаването и добронамереността. Интересните неща напоследък са много. При мен винаги има интересни неща, най-малкото защото се срещам на всеки кръгъл час с по една съдба-сценарии. Много пътувам в последно време – представям книгите си в различни градове у нас и в българските сдружения в чужбина.

Пропуснахте една страст – че сте франкфон.
- Май целият ми живот е предрешен от френския език. Като започнем с това, че съм кръстена на героиня с френско име. Във втори клас тръгнах на школа по френски, после френската гимназия. Професорът ми в Швейцария първо говореше с мен на френски, после благодарение на дългогодишните ми занимания с този език, много бързо научих и италиански – за три месеца, съвсем сама. Вероятно ако брънката "френски език" я нямаше в живота ми, всичко щеше да е различно – нямаше да съм учила в Швейцария, нямаше да работя като психотерапевт и т.н.....

Любимите Ви места за пътешествия?
- В последните няколко години по-рядко пътувам в чужбина (напътувах се доста докато учех в Швейцария) и по-често в България. Любимо място – Родопите. А от градовете в чужбина – естествено Париж. Била съм 10 пъти поне. Имам близка приятелка от студентските години, която живее там, така че даже си имам и парижка къща – както често се шегуваме с нея. Страшно родно се чувствам в този град.

Хората се интересуват от живота на известните. Вие кои неща смятате за интересни в живота си?
- Първо, изобщо не мога да изредя всичките, второ, няма да ми стигнат десетки страници, за да обясня защо са интересни. Съпругът ми, приятелите ми, колеги, всичките ми пациенти са интересни. Книгите, музиката, манджите ми. Много са интересни формите на скалите във Врачанския балкан. Много интересно падат и есенните листа... Изобщо аз съм човек, на който всичко му е интересно. Страшно съм любопитна и това ми пази духа  млад.

Как си почивате?
- Чета книги, макар че бих искала още повече време да имам за това. Срещам се с приятели, търся природата, пея.

Вашата лична рецепта за щастие и липсва ли ви нещо?
-Стремя се всичко, което казвам и правя да е функция на смисъла на моя живот. Стремя се да науча и всички хора, с които ме среща и професията и личният ми живот, да правят същото. Това носи най-голямото удовлетворение и усещане за смисъл. Мечтая да имам повече време за четене и пътуване по екзотични, мистични места на планетата.

Най-честото ви настроение?
- На този въпрос отговаря първата ми книга "Мира нямам".

Най-значимата Ви цел?
На този – втората "Вяра имам". С едно изречение – Доброто и Любовта са единствените цели в живота, всичко останало са средства!

На неприятелите си какво ще кажете?
- Да слушат диска от третата ми книга "Всички можем да летим" и да ме чуят със сърцето си...

 Любима сентенция?
- Има два начина да живееш живота си. Единият – като мислиш, че няма чудеса. Другият – като вярваш, че всяко нещо е чудо! Казал го е Айнщайн. Живея и дишам по втория начин.

Какво не знаем за Вас?
- Е, много неща. Че съм републикански средношколски шампион по стенография, че свирех на китара, че се изявявах добре и като актриса, че мога да плета пуловери и чорапи на пет куки, да копая, да садя, да преда, че обожавам животни, че мечтая да пея, че имах комплекс, че съм ниска, че съм болна от компютърна идиотия и е наказание за мен да чета технически упътвания, че ужасно трудно се научих да карам кола, макар, че сега неволята ми помага да се справям добре, че си падам малко Плюшкин и пазя много нещица. И със сигурност не знаете това, което и аз самата още не знам за себе си.

Какво ще пожелаете на българина, който вече е европеец?
- Това е 1327-та ни европейска година (2008-681=1327!) Посланието е от едно изречение: начинът, по който мислим, се превръща в начина, по който живеем!
        
Редакция на интервюто е публикувана във в. "Шанс" – Враца.