Мадлен Алгафари

Усмивката - колко важна е тя за атмосферата на едно работно място? Американците минават за едни от най-усмихнатите хора и в същото време са най-силно развитата икономически нация. Дали е случайна тази връзка?

- Въпрос на възпитание и пример от детството, както и на национален характер е. Но само ще кажа, че миналото лято сестра ми, която живее в Америка, доведе своя американска приятелка тук на гости. Тя е психолог по образование. Питах я какво й се струва най-различното между нас и тях и ми отговори така: „Ние сме усмихнати отвън, но празни отвътре, а вие – отвън – намръщени, но с огромни сърца отвътре”. Това бяха обобщените й впечатления след десетдневен престой в България. Няма да го коментирам.

Днес в живота на българина усвимката става все по-голям дефицит. Само трудното ни време ли е причина да бъдем толкова сърдити на света, който ни заобикаля? Само паричните неволи и борбата за хляба ли са причината да се обичаме все по-малко и да сме си все по-чужди един на друг?

- Отчуждението е световен феномен. Интернет много помага за това,колкото и да е облекчение за други неща. От една страна – проблемният живот, от друга – националният ни характер. Вярно, че живеем трудно, но ако едно дете е с формирано добро самочувствие в детството, то намалява вероятността да остане без пари и реализация като голямо. Вярно, че гаранции няма, но все пак, ако е с ниска самооценка е почти сигурно, че ще се чувства неудачник и жертва. Правило ли ви е впечатление какво самочувствие се формира у децата в други страни и у нас още от най-ранна възраст. Когато не се съобразяват с мнението на едно дете, когато възрастните не са готови да го изслушат с уважение, колкото то и да не е право и незряло, се формира „малък човек”. Е, малкият човек става после завистлив, заядлив, гледа в чуждата паница и развива национален спорт „правене на мръсно”. Ниското самочувствие кара човек да възприема света като враждебен, а доброто самочувствие – като добронамерен. Слава Богу, че последните стават все повече.

В едно свое интервю Вие казахте, че винаги мислите в бяло? Как постигате тази “бяла” магия? Безспорно рецепти няма, но може би има начини да направиш живота си по-позитивен и светъл?

- Поговорката е „Мисли бяло и ще те стига бяло, мисли черно – и ще те стига черно”. Тя е на хиляди години, много по-стара от науката психология. Аз избирам да виждам положителните неща във всичко – като във вица за оптимиста и песимиста и наполовина пълната и наполовина празната чаша. На каквато честота си настрои мисленето човек – такива събития привлича. Това квантовата физика го доказа вече. В това отношение всички сме магьосници. Това е рецептата. Липсва осъзнатостта на последното.

Не се уморявате да повтаряте, че имате безотказна вяра в силата на човешкия дух. В нашето бездуховно време какво Ви дава основание да бъдете такъв непоправим оптимист? Може би хората, които са в най-близкото Ви обкръжение, Ви зареждат с положителна енергия?

- Да, зареждат ме. Но ние всички избираме с кого да се заобиколим. Няма бездуховни хора. Има неосъзнати. Това, което ме прави оптимист, са и фактите – все повече стават хората, открили че смисълът на живота им е добротворството и любовта, всеобщата свързаност на всички и всичко в Едно.
 
Винаги правите впечатление на усмихнат и ведър човек. Каква е тайната на тази Ваша нестихваща ведрост? Имате ли специален режим на хранене, спортувате ли, как почивате?

- Не преяждам, ям всичко, спортувам и почивам рядко, но се старая да го променя. Аз съм много емоционален човек и съм поведенчески активна. Зареждам се от природата, музиката, приятелите и нарастващия брой на осъзнатите хора. Това ме кара да чувствам, че животът ми е осмислен. А човек, който прави това, което отговаря на смисъла на живота му, е пълен с енергия и чувство за удовлетвореност винаги.

Кое е нещото (или може би човекът), което винаги може да Ви накара да се усмихнете? Кое В нашето съвремие Ви гневи най-силно и Ви изкарва от равновесие?

- Животните, децата, близките ми, приятелите, природата, цветът и шумът на есенните листа, вкусът на любимите устни, чистата ми съвест... можете да си допълните списъка с всичко, което се сетите и което прави живота пълен и жив, истински. Гняв не изпитвам. Мисля си, че колкото по-порасъл е един човек, толкова по-малко неща от ежедневието го дразнят, той се тревожи за по-глобални неща. Но има неща, които не харесвам, например – да ставам рано, да ми е студено, да виждам хора, които съдят и не се стремят към самоусъвършенстване. Когато един човек е намерил вътрешното си равновесия, външни неща трудно биха го разклатили.

Редакция на интервюто е публикувана в „Национална бизнес поща”.